Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg След като дни наред слушахме възторжените хвалби

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg 

След като дни наред слушахме възторжените хвалби на Николай Денков и ПП/ДБ, че са постигнали исторически триумф, чакан от години от страната ни – влизане във въздушния и воден Шенген през март 2024г. (което отчасти „ влизане ” в действителност не е никакъв успех), последователно започнаха да излизат все по-тревожни детайлности от „ историческия триумф ”.

Нямаше по какъв начин да не направи усещане, че очевидно и огромна част от  деятелите и членовете на Политическа партия да вземем за пример, очевидно не знаят какво тъкмо сме дали обещание и подписали. Бившият зам.-вътрешен министър Милен Керемедчиев влезе в спор във Facebook, като се опита да убеди опониращите го, че хем австрийският външен министър не лъжел, че сме се съгласили да приемем повече бежанци, съответно афганистанци и сирийци, хем даже да ни ги върнат, тези хора не желали да останат у нас, освен това – думите на Герхард Карнер били ориентирани към неговите гласоподаватели, надлежно били политическо изявление (явно въпреки всичко Карнер лъже).

Подобен спор се разгоря и на стената на Лена Бориславова, като част от усъмнилите се какво тъкмо са подписали нашите ръководещи, бяха даже симпатизанти на Политическа партия, които госпожа Бориславова опита да убеди, че т.к. в  Австрия предстоят избори, техните властници внушават, че са намерили метод да се отърват от хиляди афганистанци и сирийци (отговорни за голяма част от тежките закононарушения там).

Нещо повече, тяхното „ Възраждане ” водило с 10%, по тази причина там всички – и медии, и ръководещи, лъжели. За пръв път разбирам, че и в Австрия си имат „ Възражсдане ”, към което очевидно принадлеждат и до една медиите им, в това число и външния им министър, вътрешния министър, и впрочем.

Истината е, че никой у нас, с изключение на евентуално Денков и още единици към него, не знае какви условия сме приели. Резонно се поражда въпросът щом всичко е толкоз хубаво и прелестно, заради каква причина към този момент толкоз дни въпросния документ не е обществено показан на обществеността и медиите. Какво остава прикрито?

Онзи ден румънският евродепутат Алин Митута популяризира документ в обществените мрежи, за който твърди, че е подписан от страната му и от България и съдържа 5 условия.

Засилване на граничния надзор с Турция и Сърбия, в това число европейски средства за подсилване на границите и техническа подкрепаЗасилване на контрола по сухопътните граници сред България и Румъния, и сред Румъния и Унгария Връщане към територията на България и Румъния на бежанци, влезнали в Европейски Съюз през двете страни Възможни непредвидени инспекции по австрийските летища на пътуващи от България и РумънияПреглед на положението на Шенген през актуалната година

Същественото, което най-вече ни интересува, е третото изискване, което породи и толкоз терзания. Министерския съвет, след ден-два озадачаващо безмълвие, разгласи, че няма нови условия, свързани с броя на мигрантите от Сирия и Афганистан. Страната ни щяла да продължи, както и до момента, да ползва Регламента от Дъблин, подписан преди 10 години.

Истината е, че това не е изцяло правилно – да, ние сме длъжни да прилагаме Регламента от Дъблин, само че досега това по-скоро не се случваше, като аргументите бяха няколко – нито мигрантите желаеха да останат или да се върнат на наша територия, нито австрийците успявах да потвърдят какъв брой тъкмо са стигнали до страната им през нашата да вземем за пример, нито техните изказвания (на австрийски политици, които разпространиха техни медии и в които се показват съответни числа – 6000 от България, 2000 от Румъния), бяха признати от нашите властници, заради което за 2023г. върнатите от тяхна територия са 113 мигранти, което излиза наяве от отговор от Държавната организация за бежанците към Министерския съвет. Входящите прехвърляния от Република Австрия към Република България са 193, като действително осъществените от са 113.

03 януари 2024, 08:52

Агенцията за бежанците: Австрия може да ни върне 6000 бежанци по в този момент настоящия правилник

Добре, ще каже някой, мигрантите – както и преди – няма да желаят да остават тук. Да, това е правилно, само че разликата е, че с признатите от нас условия, действително ние към този момент се задължаваме, първо – да не ги пращаме на конвейер към Австрия (в случая), а да ги записваме и настаняваме в центрове у нас, второ – в случай че въпреки всичко някаква част от въпросните стигне до Австрия, да ги приемем назад без да оспорваме броя, посочена от австрийските управляващи. Затова и тези 6000 се размятат още от началото на декември от австрийски медии и политици – въпросните са безапелационни, че толкоз са влезлите от нашата страна и тях упорстват да ни върнат.

Всъщност това и досега гласеше Дъблинският правилник – задължението е на страната, на която първа в Европейски Съюз стъпят въпросните. Но истината е, че досега ние се възползвахме както от нежаланието на мигрантите да останат у нас, по този начин и от опцията да спорен посочените числа на влезлите от нас, тъй като са мъчно доказуеми.

Остава и въпросът тъкмо какъв брой са признатите незаконни мигранти в обособените европейски страни по Дъблинския правилник, което все още също е въпрос с незнаен отговор, тъй като нашите служби – забавно за какво ли – мълчат настойчиво.

Не е и изцяло ясно дали признатите от нас условия касаят единствено Дъблинското съглашение, това също отникъде не са схваща. Има ли различен документ, или ли така наречен дребен шрифт, или уговорено, само че скрито, в действителност знаят единствено преговарялите от наша страна и австрийците. Притеснение буди и фактът, че в действителност по техните медии информацията е много по-конкретна, както и безапелационна, включваща точни числа – въпросните 6000. Не по-малко стеснителен е и фактът, че с изключение на медиите им, тези данни спускат и напълно публични лица – министри, други политици и така нататък

За разлика от нашите, които единствено тръбят – исторически триумф, исторически триумф, а значителното премълчават.

Да не забравяме и че обещанията за цялостен, сухопътен Шенген, които слушаме от нашите ръководещи, че са въпрос на време, в действителност са безспорна фантазия към този миг. Както излиза наяве, изискванията, които все още се разискват, касаят единствено частичния ни банкет, а още веднъж по думите и на австрийски политици, никакви други дати и обещания не са давани, вероятно през 2024г. занапред ще стартират диалози какво още би трябвало да осъществим, с цел да стартират договарянията за сухопътните граници.

* * *

Виктория Георгиева е приключила " Реализация и подготовка на ТВ излъчвания " към Софийския университет " Св. Климент Охридски ", както и " Религията в Европа ", направление " Ислям ", още веднъж в СУ. Изучавала е и логика на психиката. Заместник основен редактор в " Ах, тези медии! ", редактор и създател в " Консерваторъ ", създател във вестник " Труд ".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании. 

 

FaceBookTwitterPinterest